20 години чакам „Средният път“ във Влахово да стане истински път

Казвам се Стефан Росенов Шидеров, на 45 години съм и съм зет във Влахово от около 20 години. През всичките тези години познавам проблема със „Средният път“ – улица №22, и през всичките тези години чакам да видя този път най-после реализиран.

Със семейството ми ползваме наследствен имот със селскостопанска сграда непосредствено до Средния път. За мен липсата на нормален автомобилен достъп не е нещо, което съществува само на кадастралната карта или в кореспонденцията с Общината. Аз го усещам буквално на гърба си.

Когато трябва да поддържам имота, всичко се носи на ръце и на гръб. Така съм пренасял инертни и строителни материали за подновяване на подпорните стени, за укрепване на селскостопанската сграда и за останалата работа по имота. Искам да направя и оранжерия за лично ползване, но всяко подобно начинание се превръща в огромно физическо усилие само защото до имота няма нормален път.

След години носене започнаха да ме болят кръстът, гърбът и ръцете. На 45 години съм и не смятам, че е нормално през 2026 г. да пренасяме строителни материали на гръб до имот, до който по документи е предвидена улица.

Участвал съм и в подписката за изграждането на пътя. Знам колко пъти хората са поставяли въпроса и колко години се чака.

За тези 20 години съм се наслушал на обещания. Все ще се проверява, все ще се търси възможност, все нещо предстои, а накрая резултатът е един и същ – път няма.

Ще го кажа така, както го казвам и вкъщи:

Само ни лъжат и нищо не правят. По-скоро куц ще проходи, отколкото този път да стане.

Може да звучи грубо, но след 20 години чакане човек губи вяра в обещанията.

За мен този път е важен и по още една причина. Имам желание в бъдеще, при изпълнение на всички законови изисквания, да преустроя селскостопанската сграда в жилищна и да се преместя да живея в този имот. Искам да влагам труд и средства тук, във Влахово. Но как да го направя, когато няма нормален автомобилен достъп?

Говори се непрекъснато как родопските села обезлюдяват. Ето един човек, който иска да живее тук. Не искам някой да ми построи къщата или да ми поддържа имота. Искам да мога да стигна до него с автомобил и материалите да не ги нося на гръб.

Затова се обръщам към „Свободни Родопи“ и г-н Тодор Батков с молба да съдействат този въпрос най-после да получи реално решение.

Не искам поредното писмо, че въпросът се разглежда или че ще се търси финансиране.

Искам улица №22 – нашият „Среден път“ – да бъде реализирана на място.

Искам да мога нормално да поддържам имота си, да укрепя сградата и подпорните стени, да си направя оранжерия и един ден да имам възможност да живея там.

20 години чакане са достатъчни. Време е пътят от картата да се появи и на земята.

Стефан Росенов Шидеров
с. Влахово, община Смолян