Среден път – улица №22

Казвам се Софка Донева, на 58 години съм. Родена съм във Влахово. Моите родители, баби и дядовци са оттук. Двадесет години съм била омъжена и съм живяла в къща непосредствено под така наречения от нас „Среден път“ – улица №22.

От 17 години живея и работя в чужбина, но това не означава, че съм забравила Влахово или че съм се отказала от родното си място.

Напротив.

Искам да имам свой дом тук.

Притежавам имот със селскостопанска постройка, който е пряко зависим от реализирането на Средния път. Желанието ми е, когато това стане възможно и при спазване на всички законови изисквания, имотът да може да бъде използван за жилищно застрояване и да построя собствена къща във Влахово.

Всяка година, когато се прибирам от чужбина за отпуската си, съм принудена да бъда гост при роднини.

Благодарна съм им, разбира се, но аз съм родена тук. Имам собствен имот тук. След толкова години работа извън България искам да мога да се прибера в родното си село не на гости, а у дома.

Как обаче човек да инвестира средства и да строи къща, когато до имота няма нормален автомобилен достъп?

Как ще стигне строителната техника? Как ще се доставят бетон, дървен материал и всичко необходимо за един строеж?

Този проблем не засяга само бъдещата ми къща.

Засяга семейството ми сега.

Родителите ми са във Влахово. С напредването на възрастта им за мен става все по-важно да знам, че ако се нуждаят от спешна медицинска помощ, линейката ще може да стигне възможно най-близо до дома им, а няма да се губи време заради липсващ път.

Засяга и сина ми. Той живее във Влахово и е собственик на къща, която също е засегната от липсата на реално изграден Среден път. До нея не може нормално да достигне строителна техника, камион с дърва, линейка или пожарна.

Затова за мен този път не е просто въпрос за един имот.

От едната страна са възрастните ми родители. От другата е синът ми. А между тях е моето собствено желание един ден отново да имам дом във Влахово.

Участвала съм в подписките за реализирането на пътя, защото проблемът е стар и е известен от десетилетия.

И точно тук е нещо, което трудно мога да приема.

Постоянно се говори, че хората напускат Родопите, че селата обезлюдяват и че трябва да се създават условия хората да се връщат.

Аз съм един от тези хора.

Живея в чужбина, но не искам да прекъсвам връзката си с родното място. Искам да инвестирам собствени средства във Влахово. Искам да построя къща. Искам отпуската ми да минава тук. А един ден животът може да ме върне окончателно в България.

Но за да строим къщи и да се връщаме в родните си села, трябва да има поне път до имотите ни.

Затова се обръщам към „Свободни Родопи“ и г-н Тодор Батков с молба за съдействие.

Искам улица №22 – „Средният път“ – най-после да бъде реално изградена, а не да продължава да съществува единствено по планове и документи.

Искам нормален автомобилен достъп до имотите ни.

Искам строителна техника да може да достигне до тях.

Искам камионът с дърва да може да стигне до къщата на сина ми.

И най-важното – искам да знам, че ако родителите ми, синът ми или някой от съседите се нуждае от спешна помощ, линейката и пожарната ще имат път до тях.

Не искам Общината да ми построи къща.

Искам да ми даде възможност аз да си я построя.

След 17 години живот в чужбина искам, когато се връщам във Влахово, да мога да кажа:

„Прибирам се у дома“, а не „отивам на гости“.

За това е необходим Средният път.

Софка Донева
58 години
родом от с. Влахово, община Смолян