На 79 години съм и вече 50 години чакам „Средният път“ във Влахово

Казвам се Радко Живков Донев, на 79 години съм. Роден съм във Влахово и целият ми живот е минал тук. Тук са живели родителите ми, преди тях – моите деди и прадеди. Това е моят дом и моето село.

Имам къща и селскостопански имот, до които достъпът трябва да бъде осигурен от така наречения от нас „Среден път“ – улица №22. Казвам „трябва“, защото улицата я има по документи, но човек като дойде на място, ще види съвсем друго – истински път няма.

Аз чакам този път вече около 50 години.

Помня още времето на Тодор Живков. Бях свидетел как пътят беше проектиран и как започнатото по него беше спряно. Минаха години, смениха се времена, управления и кметове. Аз остарях, а пътят все така остана само едно очакване.

Днес съм на 79 години и съм пенсионер. Вече нямам силите, които съм имал като млад. А когато няма път, всичко трябва да се пренася.

Дървата за зимата трябва да стигнат до къщата. Реколтата от градината трябва да се изнесе. Когато къщата или селскостопанската постройка имат нужда от ремонт, трябва да се докарат строителни материали.

На моите години не мога да товаря всичко на гърба си. Не мога и постоянно да плащам на млади хора да пренасят вместо мен. Пенсията трябва да стига за храна, лекарства, ток, отопление и всички останали разходи.

Участвал съм в подписките за този път, защото го чакам от десетилетия.

На 79 години вече не искам обещания.

Искам, докато съм жив, да видя този път направен.

Това е една от мечтите, които нося със себе си от млад човек. А ако аз не успея достатъчно дълго да му се радвам, поне искам да знам, че децата и наследниците ни няма да продължат да носят всичко на гръб, както сме го правили ние.

Не искаме магистрала. Не искаме нещо невъзможно.

Искаме поне проходима еднопосочна улица, по която да може да влезе камион с дърва, автомобил с материали, пожарна и най-вече – линейка.

Защото аз съм на 79 години. И около мен също има възрастни хора.

Ако утре на мен или на някой от съседите ми му стане лошо, не трябва да се чудим как ще стигне линейката до къщата и как ще бъде изнесен човекът до нея. На нашите години това вече не е въпрос на удобство. Това може да бъде въпрос на живот.

Затова се обръщам към „Свободни Родопи“ и към г-н Тодор Батков.

Помогнете ни този въпрос да бъде поставен там, където трябва, и този път най-после да бъде реализиран.

Аз съм чакал половин век.

Надявам се в края на живота си да видя „Средният път“ не само начертан на документите, а направен там, където трябва да бъде.

И ако това се случи, ще знам, че поне след нас хората няма да се мъчат така, както сме се мъчили ние.

Радко Живков Донев
79 години
с. Влахово, община Смолян